Мария Георгиева: „Искам да науча учениците да бъдат честни, справедливи едни към други, и най-вече сплотени“

Продължаваме нашата рубрика ,,Млад учител“ в Математическата. Днешният урок не е между кориците на учебника, той е във въображението. Един час по откровеност, непринуденост, честност, мислене. Учениците са откриватели на откритията. Не се чудете как, ще видите. Но нали всяко начинание си има по един водач - в часовете по философия това е 31-годишната Мария Георгиева.
Разкажи ни нещо за себе си.
Казвам се Мария Георгиева и съм родена в гр. Ловеч през 1987 г. Средното си образование завърших в икономическа паралелка с немски език, след което се ориентирах в област, към която винаги съм проявявала особен афинитет – философията. Завърших висшето си образование във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, където срещнах човека, с когото споделям живота си. Началото на 2015 г. беляза най-щастливото събитие в живота ни, когато се роди прекрасният ни син. Работя като учител по философия в ППМГ – гр. Ловеч.
Какво за теб е Математическата?
Математическата е училището, в което ми бе дадена възможност да направя първите си стъпки като учител. В тази гимназия попаднах на невероятен, сплотен колектив и съм благодарна, че имам възможността да съм част от него.
Защо избра да си учител?
Хората в днешно време често избират професиите си от прагматични подбуди. Аз си избрах пътя на идеализма.
Ако не беше учител, каква би била?
Вече ми е трудно да си представя, че мога да бъда нещо различно от учител.
Кое е най-лошото в образователната система днес?
Децата са много натоварени. Усложняването и увеличаването обема на материала няма да засили интереса им към училището.
Какво би искала да научиш децата, но не можеш?
Да бъдат честни, справедливи едни към други, и най-вече сплотени, защото наблюдавам тенденция на разделение между учениците. За съжаление, недъзите на обществото засягат и подрастващите, а идеята да се спасяваме винаги поотделно, не води до истински прогрес. Трябва да придобият умението да се вписват в един колектив и да бъдат коректни помежду си. Преди години един учител ми каза, че не толерира егоизма сред учениците си, а взимната подкрепа. Напълно споделям това мнение!
Кое е най-приятното в това да бъдеш учител?
Работата с деца ме зарежда с положителна енергия, въпреки напрежението. Всеки ден и всеки учебен час е разнообразен и съвсем различен от предишния. Понякога не можеш да предвидиш как ще протече занятието, а аз намирам това за едно интересно приключение.
Кое е по-важно за децата – да имат добри оценки или да се чувстват добре в училище?
Би трябвало и двете да са еднакво важни. Разбира се, че оценките са приоритет за тях, но осигурявайки им една спокойна среда, в която да се чувстват добре, изграждаме приятни спомени и впечатления за училище. А така самата институция печели уважение.
Какво би искала да кажеш на всички млади български учители?
Да не се отказват от това приключение. Днес българското училище и българските деца имат огромна нужда както от Учителите, които години наред отдават живота и времето си, и благодарение на които образователната система работи, така и от млади хора, които да поемат щафетата от своите ментори, за да бъдат техни достойни заместници.