Лилия Петрова: "Учителят винаги е бил супергерой, но сега вълшебните атрибути като показалка, карта и речник са заменени от мултимедия, интернет и различни образователни приложения"

автор и снимки: Венцеслав Георгиев | 14:05 22/Ноември/2018
Прегледана: 95 пъти.

 

Когато говорим за учителската професия, имаме навика да изпадаме в клишета като “това е професия призвание”, че трябва “да си роден за учител” и че не е работа “за всеки”. В настоящата ситуация обаче, когато все по-малко млади хора в България избират да поемат отговорността, но и да открият привилегиите, които вървят с тази професия, е важно да погледнем на учителите през друга призма.

Затова решихме да започнем тази рубрика и да ви срещнем с млади хора, които преподават в Математическата.

Тя е избрала да бъде учител. Името ѝ е Лилия Петрова. Родена е в Ловеч и е едва 27-годишна, завършила българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". В момента преподава в Математическата по български език и литература. Ако я срещнете на улицата или с децата, на които преподава, ще си помислите, че е ученичка, а усмивката й определено ще ви накара да поискате да учите български език.

Разкажи ни нещо за себе си. / Любопитни факти
  1. Родена съм през пролетта на 1991 година в град Ловеч.
  2. До седми клас съм учила в три различни училища.
  3. Възпитаник съм на Математическата.
  4. Работя като учител по български език и литература.
  5. Любимият ми поет е Пейо Яворов.
Какво за теб е Математическата?

Моето училище! Тук пораснах, тук срещнах най-добрите си приятели и тук формирах себе си като личност. Познавам традициите и историята на училището, аз самата съм част от тях. Когато бях ученичка, обожавах всички извънкласни дейности. Участвах във вестника „МГ Teen“, който тогава правеше госпожа Върбановска. Мисля, че излизаше веднъж месечно и в него се публикуваха различни статии за училището, интервюта с изявени ученици и материали в помощ по различните учебни предмети. Дните, когато го раздавахме, бяха като празник за цялото училище. Участвах в международния проект „Здраве за човека и гората“ с госпожа Караджова, във всички олимпиади по философия, във всички училищни акции - мартенички за Баба Марта, кутията за валентинки и т.н.

Защо избра да си учител?

По време на преддипломната ми педагогическа практика попаднах на ученици, които имат интерес към литературата. Колебанието ми дали да бъда учител, или да се преориентирам изчезна тогава. Днес не бих заменила работата си за никоя друга. Харесвам времето, което прекарвам с учениците. Виждам как се развиват, как стават по-способни и постигат целите си. Вярвам, че преподаването е начинът да направя света малко по-добър.

Ако не беше учител, каква би била?

Социален работник или логопед. Бих избрала професия, която ми дава възможност едновременно да помагам на деца и да си служа със словото.

Кое е най-доброто в образователната система днес?

Учителят винаги е бил супергерой, но сега вълшебните атрибути като показалка, карта и речник са заменени от мултимедия, интернет и различни образователни приложения. Свободата и неограничените възможности са най-доброто, което може да се случи  в училището днес.

Какво би искала да научиш децата, но не можеш?

Старая се да ги науча да бъдат честни, да носят отговорност за постъпките си и да разберат още тук, докато са ученици, че преподавателите не са техни врагове и ППМГ е най-голямата магия, която може да им се случи, че точно в училище ще срещнат някои от най-добрите си приятели за цял живот, а може дори и първата любов.

Кое е най-приятното в това да бъдеш учител?

Надявам се, че най-приятният момент предстои. Искам учениците ми да постигат високи резултати както на НВО и ДЗИ, така и в живота, да са грамотни, четящи и мислещи хора. Предполагам, че това е най-голямата награда за всеки учител.

Кое е по-важно за децата – да имат добри оценки или да се чувстват добре в училище?

Оценките не бива да са самоцел. Стремежът трябва да бъде към трайни знания, а това не изключва възможността децата да се чувстват добре в училище.

Какво би искала да кажеш на всички млади български учители?

На всички млади учители бих изказала поздравления за решението, което са направили. Твърде рано ми е да давам съвети и напътствия, но на тези, които се колебаят дали да изберат професията, бих казала, че смисъл има. Дерзайте!