Ивона Дочева – „Искам да кажа на младите учители да не чакат промяната, промяната сме ние.“

Венцеслав Георгиев | 14:29 05/Март/2019
Прегледана: 397 пъти.

 

Днес в поредицата "Млад учител в Математическата" ще ви представим най-младото попълнение в учителския състав - Ивона Дочева. Тя е учител по история и цивилизация и завърши нашата гимназия през 2013 г. Любовта към децата и професията - това кара младите хора да преподават. Водена от тази същата любов 24-годишната Ивона Дочева излиза от университета и влиза в клас. Не къде да е, а в Математическата. На снимката Ивона е със своята класна ръководителка и учителка по математика - г-жа Снежина Пейчева и днешна колежка.

Разкажи ни нещо за себе си.

Казвам се Ивона Дочева. Родена съм в гр.Ловеч на 09/12/1994 г. Средното си образование завърших в Математическата - гр. Ловеч, информатика с немски. Висше образование завърших в ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност история. В момента съм учител по история и цивилизация.

Какво за теб е Математическата?

Точно в ППМГ избрах пътя си. Всеки един от учителите, които ми преподаваха допринесоха за развитието ми, за изграждането ми като човек,  като личност, промениха начина ми на мислене. Точно г-жа Иванка Лилова е човекът, който запали още повече интереса ми към историята. Радвам се, че ме направиха част от колектива и сега освен мои учители, мога да ги нарека приятели. Това са хората, които посяха в мен началото и продължават да ме подкрепят, за да градя бъдещето.

Защо избра да станеш учител?

От малка си играех на учителка. Беше ми много интересно, бях описала вкъщи всички тетрадка с измислени оценки и ученици. Харесва ми, харесва ми да виждам, че допринасям за промяната, да виждам успехите, за които имам принос.

Ако не беше учител, каква щеше да си?

Нямам идея, планът беше да стана учител.

Кое е най-лошото в образователната система днес?

Най-лошото, че учителите са без права, че кадрите, които излизат от висшите училища са все по-неподготвени. Множеството матури и допълнитени задължения, които отегчават подрастващите.

Какво би искала да научиш децата, но не можеш?

Да бъдат по-добри един с друг и състрадателни. Да не остават доволни от нечие нещастие, а да се впускат, да си помагат един на друг. Да имат желание за повече знания, да преодолеят мързела, който ги мъчи.
Кое е най-трудното да бъдеш учител?

По точно “млад” учител, това е най-трудното предполагам първите години, после ако това е твоята професия всичко се нарежда.

А най-приятното?

Да виждаш, че методите ти дават успехи. Да виждаш интереса на учениците, които искат да научат повече. Да откликват когато им поставиш задача. Да чуваш “г-жо разкажете ни още нещо”. Да усещам, че ме уважат и разбират. Да видиш твой ученик пораснал, помъдрял, реализирал се, това  е невероятно. Много искам някой ден да го изпитам. Харесва ми също така и да вдъхновявам децата, да виждам пламъка в очите им, когато им разказвам за българското минало.

Какво би искала да кажеш на всички млади български учители?

Да не чакат промяната, промяната сме ние. Ние сме тези, от които зависи нивото на образование в България. Ние сме тези, които трябва да допринесем за следващите поколения. Няма по-хубаво нещо от това да си пълноценен, а какво по пълноценно от това да помагаш за изграждането на една личност.