Цветомира Димитрова: „Отношението към другите, определя отношението към теб“

Венцеслав Георгиев | 13:50 17/Декември/2018
Прегледана: 361 пъти.

 

Днес продължаваме да ви срещаме с младите учители от Математическата, избрали да поемат отговорността, но и да открият привилегиите, които вървят с тази професия. Днешната героиня е Цветомира Димитрова – учител по информатика и информационни технологии, която от ученическата скамейка минава от другата страна на катедрата в Нашата гимназия преди три години, тогава едва 23-годишна. Да спечелиш обичта на децата - не е трудно, особено когато работиш със сърце. Тя е възпитаник от Випуск 2011 на Математическата, от „невъзможният“ 12А клас на непрежалимия за всички нас учители и ученици, обичания, Човекът, класен ръководител - Герасим Цветанов.

Разкажи ни нещо за себе си.

Казвам се Цветомира Димитрова, на 26 години съм. През 2011 год. завърших най-хубавото училище в Ловеч, а именно ППМГ. След това станах студент на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност Математика и информатика. Там се дипломирах официално през 2015 г. и оттогава съм учител по Информатика и ИТ в ППМГ – Ловеч. До този момент от живота си не съм омъжена и нямам деца. Обичам животните и да правя десерти.

Какво за теб е Математическата?

Гордра съм, че първо учих тук, а сега съм и учител в ППМГ. Надявам се всички настоящи и бъдещи възпитаници да се чувстват по същия начин.

Защо избра да си учител?

Не съм много сигурна дали е заради работата с млади хора, или заради атмосферата, или заради нещо друго, но онзи ден се замислих като гледах една реклама, в която на известни личности задаваха въпроса „Какъв искахте да станете като дете?“, аз винаги исках да съм учител по математика, май съм се справила доста добре.

Ако не беше учител, каква би била?

Няма как да знам със сигурност, но да кажем космонавт.

Кое е най-лошото в образователната система днес?

Може би голямото количество материал, който трябва да предадем и твърде малкото време, което имаме за него.

А най-доброто?

Всички ученици, които наистина искат да научат нещо, а не просто да завършат, с тях е удоволствие да се работи.

Какво би искала да научиш децата, но не можеш?

Да бъдат добри един към друг. Да разберат, че не вещите са важни, а хората. Че отношението към другите, определя отношението към теб.

Кое е най-трудното в това да бъдеш учител?

Най-трудно е може би да се справиш с апатията, която стои срещу теб.

А най-приятното?

Най-приятна е работата с умни и любопитни за знания ученици.

Кое е по-важно за децата – да имат добри оценки или да се чувстват добре в училище?

Май стават все повече тези, за които са по-важни оценките от знанията (тава се отнася и за родителите) .

За мен лично е по-важно да се чувстват добре и разбрани.

Какво би искала да кажеш на всички млади български учители?

Да не се отказват, защото труда си заслужава, дори и само за една променена съдба. Успех!